Lilly (Лилия) Lilly (Лилия)
1 121
Aug 30, 2008, 6:27 PM

Копнеещ по дъжда...

  Poetry
771 0 11
 

Защо седиш самотен

на онази пуста пейка?...

Защо, зареян в нищото,

пропит си целия в мрачна тъга?...

Около тебе цветовете сливат се

в красиви шарки и игриви светлосенки,

денят е бодър, топъл е,

но ти копнееш по дъжда...

 

Във погледа ти виждам празност мътна,

липса режеща излъчва едноцветност и тъга...

Безжизнени, крещят очите нямо, безнадеждно,

във глухата безцветна всекидневност на деня...

 

И пак обръщаш гръб,

не бива да разкриваш болката ти крехка...

Страхуваш се

да разберат, че си раним...

Да бъдеш силен искаш,

ала "силен" не отрича да боли, щом си във треска,

не бяга от сълзите,

а открива красотата в тях!...

 

Сам го знаеш!...

 

... Копнеещ по дъжда...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0