9 авг. 2011 г., 11:59

Копнеж №1

619 0 0

КОПНЕЖ №1            

Дошла е пак красива пролет!

Но вече аз не съм младеж...

Сега играя друга роля...

Но още в мен гори копнеж!                                                                       


Дойдох по пътя си дотука.          

Отминах първата любов.

И днес от нищо не ми пука...

За  този Свят съм аз  готов!

 

Аз гледам синьото в небето.

Душата ми пак пролети.

Аз пак летя над ширинето

и свалям едрите звезди.

 

Най-хубавата аз  обикнах!...        

И днес съм в  нейните коси.

Зад сините очи все вниквам!...

Това до днеска ме спаси!

 

Сърцето ми пак тържествува,

тъй както никога до днес!

Аз искам всички да общуват

не само от груб интерес!

 

Не мога времето да върна,

там гдето някога съм бил…

И мойта младост  да прегърна...

И с всички хора аз съм мил!...

 

Аз още чакам  бяла пролет.

Това е моят  скъп копнеж.

Сега съм друг и с друга воля,

но при мечтите  ходя пеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...