Копнеж №1
КОПНЕЖ №1
Дошла е пак красива пролет!
Но вече аз не съм младеж...
Сега играя друга роля...
Но още в мен гори копнеж!
Дойдох по пътя си дотука.
Отминах първата любов.
И днес от нищо не ми пука...
За този Свят съм аз готов!
Аз гледам синьото в небето.
Душата ми пак пролети.
Аз пак летя над ширинето
и свалям едрите звезди.
Най-хубавата аз обикнах!...
И днес съм в нейните коси.
Зад сините очи все вниквам!...
Това до днеска ме спаси!
Сърцето ми пак тържествува,
тъй както никога до днес!
Аз искам всички да общуват
не само от груб интерес!
Не мога времето да върна,
там гдето някога съм бил…
И мойта младост да прегърна...
И с всички хора аз съм мил!...
Аз още чакам бяла пролет.
Това е моят скъп копнеж.
Сега съм друг и с друга воля,
но при мечтите ходя пеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
