21 дек. 2011 г., 15:01

Копнеж

959 0 1

 

                   Изпълнена със светлина,

                   душата ми лети в небето ясно,

                   освободена от всякаква вина,

                   във вечен блян, в съновидение прекрасно.

                   Тя търси те, да те прегърне,

                   с бели облачни кораби плувайки.

                   Дали някой от тях ще те върне

                   или безкрайното синьо погълна те?

                   Но дори и далечен, и ням,

                   тази нощ сред звездите ще чакам

                   и мечтая заспал да си там,

                   да целуна очите ти само.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...