Изпълнена със светлина,
душата ми лети в небето ясно,
освободена от всякаква вина,
във вечен блян, в съновидение прекрасно.
Тя търси те, да те прегърне,
с бели облачни кораби плувайки.
Дали някой от тях ще те върне
или безкрайното синьо погълна те?
Но дори и далечен, и ням,
тази нощ сред звездите ще чакам
и мечтая заспал да си там,
да целуна очите ти само.
© Ина All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
