Изпълнена със светлина,
душата ми лети в небето ясно,
освободена от всякаква вина,
във вечен блян, в съновидение прекрасно.
Тя търси те, да те прегърне,
с бели облачни кораби плувайки.
Дали някой от тях ще те върне
или безкрайното синьо погълна те?
Но дори и далечен, и ням,
тази нощ сред звездите ще чакам
и мечтая заспал да си там,
да целуна очите ти само.