25 нояб. 2012 г., 23:25

Копнеж

1.3K 1 0

Как искам пак да си до мен,
да усещам твоята любов,
да ме галиш нежно с твоя
чуден поглед.
Как искам страстта да усетя
и пак в прегръдките ти да сияя.
Как искам отново да повториш
“Oбичам те, мила моя.”.
Как искам всеки път, когато ме видиш,
да се усмихваш, все едно съм най-прекрасното
момиче на света.
Но сега празен е без теб деня.
Всичко сиво, мрачно сякаш
с мен тъгува в този час.
Понякога ме гали нежно
споменът за теб.
Как искам отново щастието
да е с мен сега.
Ти да ме обичаш по-силно от преди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Желева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...