11 февр. 2010 г., 10:30

Копнеж

743 0 0

Ще ме намериш
във сенките на здрача
притихнал и очакващ
удобно спотаен

Ще ме усетиш
когато те обгръщам
с невидими ръце
в полъха на вятъра студен

Ще ме откриеш
в блясъка на капката сълза
там някъде
удобно спотаен

Ще ме докоснеш
с усмивка и очи
в сумрака скрит
на отминаващия ден

Ще ме прегърнеш
и ще е тъмно
ще се разкрия
от луната озарен

И после тихо тихо
ще изчезна
отново в тъмното
удобно спотаен

Ще ме търсиш...
Ще ме намериш...
Ще ме докоснеш...

Някой ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...