11.02.2010 г., 10:30

Копнеж

736 0 0

Ще ме намериш
във сенките на здрача
притихнал и очакващ
удобно спотаен

Ще ме усетиш
когато те обгръщам
с невидими ръце
в полъха на вятъра студен

Ще ме откриеш
в блясъка на капката сълза
там някъде
удобно спотаен

Ще ме докоснеш
с усмивка и очи
в сумрака скрит
на отминаващия ден

Ще ме прегърнеш
и ще е тъмно
ще се разкрия
от луната озарен

И после тихо тихо
ще изчезна
отново в тъмното
удобно спотаен

Ще ме търсиш...
Ще ме намериш...
Ще ме докоснеш...

Някой ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...