Feb 11, 2010, 10:30 AM

Копнеж

Poetry » Love

739 0 0

Ще ме намериш
във сенките на здрача
притихнал и очакващ
удобно спотаен

Ще ме усетиш
когато те обгръщам
с невидими ръце
в полъха на вятъра студен

Ще ме откриеш
в блясъка на капката сълза
там някъде
удобно спотаен

Ще ме докоснеш
с усмивка и очи
в сумрака скрит
на отминаващия ден

Ще ме прегърнеш
и ще е тъмно
ще се разкрия
от луната озарен

И после тихо тихо
ще изчезна
отново в тъмното
удобно спотаен

Ще ме търсиш...
Ще ме намериш...
Ще ме докоснеш...

Някой ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0