rumbic (Руми)
329 4733
13 мая 2016 г., 23:32

Да бъде! 

  Поэзия
567 1 15

Светът да бъде слънчева поляна,

небето да е синьо всеки ден,

да няма мъка по земята разпиляна,

към светлината да е всеки устремен!

 

Да има вяра във очите на децата,

да бъде чут отчаяния зов,

омразата да бъде непозната,

а във сърцата, истинска любов!

 

И всеки ден да бъде нова младост,

която дава на сломения криле,

в поточето да блика радост,

отпиваш глътка и достигаш върхове!

© Руми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Виолета, радвам се, че си ме посетила отново, благодаря!
  • Поздрави,Руми!Да бъде!
  • Ицо, благодаря ти!
  • Много хубаво, Руми! Дано да бъде!
  • Рени, винаги пораждаш усмивка в мен! Благодаря ти, прегръдка и от мен!
  • Руми, чудесен е светът ти!! Прегръдка, приятелко мила!
  • Марина, Гавраил, благодаря ви!
  • Цялата прелест на живота...!!!
    "И всеки ден да бъде нова младост,
    която дава на сломения криле,
    в поточето да блика радост,
    отпиваш глътка и достигаш върхове!"
  • Руми,дори и утопия,светът ти е толкова красив и привлекателен,че си заслужава да му повярваш!
  • Влади, благодаря ти!
  • "Да бъде"!!!! Поздравявам те, Руми, много е хубаво!
  • Младене, най-сърдечно ти благодаря, че си при мен! Благодаря ти за споделеното, радвам се, че мненията ни за света съвпадат! Би било толкова простичко и красиво, ако хората се разбираха! Поздрав от мен!

    Фреди, изненада ме много приятно! Толкова поетична душа си ти, изразяваш го и в своите фотографии! Благодаря ти!

    Исмаиле, пожелавам ти много усмивки! Благодаря ти!
  • Да бъде!
  • Необикновена светлина озарявайки пространството
    изпълнена с цветове на дъга, дъга,
    която расте на валма над земята или заблестял между безкрайното небе...
    -този стих кара човек да тръпне и мечтае, но има и нещо друго,
    което не мога да опиша със думи.
  • Наистина красива картина чертаеш, Руми. Кой не би поискал да живее в подобен свят. Навремето, прочитайки "Градът на слънцето" на Томазо Кампанела и "Утопия" на Томас Мор, останах отвратен от идеите на утопичния социализъм. Донякъде ме вдъхнови Сен Симон с идеята му за остров, на който да бъде събран световния интелектуален елит. Смятам, че това е предстоящо. Ако можеше всичко написано от теб да се сбъдне, то старостта не би била страшна, а носеща само слънчеви усмивки. Почувствах истинско умиротворение в душата си от това толкова позитивно стихотворение, поднесено от светлата ти личност. Поздравявам те - ти лекуваш душите ни!
Предложения
: ??:??