Светът да бъде слънчева поляна,
небето да е синьо всеки ден,
да няма мъка по земята разпиляна,
към светлината да е всеки устремен!
Да има вяра във очите на децата,
да бъде чут отчаяния зов,
омразата да бъде непозната,
а във сърцата, истинска любов!
И всеки ден да бъде нова младост,
която дава на сломения криле,
в поточето да блика радост,
отпиваш глътка и достигаш върхове!
© Руми All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
