17 нояб. 2017 г., 13:14

Копнеж 

  Поэзия » Другая
684 1 0
Пролетта дойде,
лятото също,
мина и есента.
Ето я и зимата
по-студена от всякога.
Огънят не топли
храната не храни.
Стоя пред заледения прозорец
и чакам.
Чакам, а дори не знам
какво, кой, защо.
Наблюдавам натрупалия сняг ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Николова Все права защищены

Посветено на Боби. Момчето, което събуди музата ми. Момчето, което дори не познавам, но кръстих Боби.

Предложения
: ??:??