Копнеж

17.11.2017 г., 13:14 ч.

Поезия » Друга

517 1 0

Пролетта дойде,

лятото също,

мина и есента.

Ето я и зимата

по-студена от всякога.

Огънят не топли

храната не храни.

Стоя пред заледения прозорец

и чакам.

Чакам, а дори не знам

какво, кой, защо.

Наблюдавам натрупалия сняг

студен като сърцето ми.

И не спирам да чакам.

Посветено на Боби. Момчето, което събуди музата ми. Момчето, което дори не познавам, но кръстих Боби.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.