Nov 17, 2017, 1:14 PM

Копнеж 

  Poetry » Other
523 1 0

Пролетта дойде,

лятото също,

мина и есента.

Ето я и зимата

по-студена от всякога.

Огънят не топли

храната не храни.

Стоя пред заледения прозорец

и чакам.

Чакам, а дори не знам

какво, кой, защо.

Наблюдавам натрупалия сняг

студен като сърцето ми.

И не спирам да чакам.

© Соня Николова All rights reserved.

Посветено на Боби. Момчето, което събуди музата ми. Момчето, което дори не познавам, но кръстих Боби.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??