Buhler
10 результатов
Процепи бели разцепват прахта. Слава погубена разделя снопа. Надежда погубена някъде в онази низина. Вяра не вярна заровена дълбоко в нечия душа. Народ без водач изгубен в нощта. Свят без свят носи само смъртта. Герой недочакан скрит нейде в маза. Предател слухти и дебне в борова гора.
Къде затихна ...
  908 
Пролетта дойде,
лятото също,
мина и есента.
Ето я и зимата
по-студена от всякога. ...
  617 
Яви се в моите сънища
с устни алени от мека коприна.
С евкалиптови елмази вместо очи.
С поглед нежен като пролетен цвят,
способен небето на две да разцепи. ...
  1103 
Сърцето трепва отново.
Душата за небитието копнее.
Всичко е една каша.
Вятърът говори с твоя глас.
Слънцето гали с твоята длан. ...
  404 
Снегът, по-топъл от твоята длан,
разтапя се върху кожата ми.
Очите ти, дълбоки като океан,
давят ме с всеки поглед.
Реалността отново удря ми шамар. ...
  599 
Нощта се спусна като бясна сврака.
Потопи своята злоба в човешката душа.
Запечата красотата в бял плик.
Уби живеца, умъртви човека.
Отровата надделя над кръвта. ...
  967 
Блуждаеш из островни хребети.
Скривалища за самотните дни,
дълги и тежки като нощите зимни.
Пробиват отворени рани,
необясним огън в гърдите гори. ...
  639 
Черна дупка отвори се в далечината...
Мрак. Студ.
Паника. Страх.
Глад. Болест.
Хаос. Убийство. ...
  692 
Земята –
черна, прокълната,
кълне, зарича
дяволи злобни.
За Апостол – ...
  982 
Скиташ полумъртъв –
ден след ден,
ден за ден.
Тялото се движи,
а душата гние. ...
  904 
Предложения
: ??:??