piffka (Ивана Бойчева)
26 28
9 мая 2024 г., 12:27  

Копнеж 

  Поэзия
258 4 5

 

Безметежно, приказно нежно,

като целувка на утринен дъжд

се поражда искрица надежда -

 за обич сред разцъфнала ръж.

 

За простори тъй топло лъчисти,

за смирен, осъзнат земен път,

за дела от росата по-чисти,

и ръце, дето все се държат.

 

Искам тихичко щастие с тебе,

само постеля и хляб да делим,

като сол, ти тъй си потребен

на душата ми в идните дни.

 

Не съди толкоз строго сърцето,

то едно в света разпознава

и само с това цял живот е заето -

да обича и обич да дава.

 

Познай ме, сред пълчищата газя,

намери ме сред тръните зли,

всичките свои съкровища пазя

за сърцето, което гори.

© Ивана Бойчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??