9 may 2024, 12:27  

Копнеж 

  Poesía
232 4 5

 

Безметежно, приказно нежно,

като целувка на утринен дъжд

се поражда искрица надежда -

 за обич сред разцъфнала ръж.

 

За простори тъй топло лъчисти,

за смирен, осъзнат земен път,

за дела от росата по-чисти,

и ръце, дето все се държат.

 

Искам тихичко щастие с тебе,

само постеля и хляб да делим,

като сол, ти тъй си потребен

на душата ми в идните дни.

 

Не съди толкоз строго сърцето,

то едно в света разпознава

и само с това цял живот е заето -

да обича и обич да дава.

 

Познай ме, сред пълчищата газя,

намери ме сред тръните зли,

всичките свои съкровища пазя

за сърцето, което гори.

© Ивана Бойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??