9 may 2024, 12:27  

Копнеж 

  Poesía
5.0 / 8
346 4 5
Безметежно, приказно нежно,
като целувка на утринен дъжд
се поражда искрица надежда -
за обич сред разцъфнала ръж.
За простори тъй топло лъчисти,
за смирен, осъзнат земен път,
за дела от росата по-чисти,
и ръце, дето все се държат.
Искам тихичко щастие с тебе,
само постеля и хляб да делим,
като сол, ти тъй си потребен
на душата ми в идните дни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Бойчева Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »