Копнеж
Безметежно, приказно нежно,
като целувка на утринен дъжд
се поражда искрица надежда -
за обич сред разцъфнала ръж.
За простори тъй топло лъчисти,
за смирен, осъзнат земен път,
за дела от росата по-чисти,
и ръце, дето все се държат.
Искам тихичко щастие с тебе,
само постеля и хляб да делим,
като сол, ти тъй си потребен
на душата ми в идните дни.
Не съди толкоз строго сърцето,
то едно в света разпознава
и само с това цял живот е заето -
да обича и обич да дава.
Познай ме, сред пълчищата газя,
намери ме сред тръните зли,
всичките свои съкровища пазя
за сърцето, което гори.
© Ивана Бойчева All rights reserved.
Като цяло е доста красиво произведението!