Копнеж
Безметежно, приказно нежно,
като целувка на утринен дъжд
се поражда искрица надежда -
за обич сред разцъфнала ръж.
За простори тъй топло лъчисти,
за смирен, осъзнат земен път,
за дела от росата по-чисти,
и ръце, дето все се държат.
Искам тихичко щастие с тебе,
само постеля и хляб да делим,
като сол, ти тъй си потребен
на душата ми в идните дни.
Не съди толкоз строго сърцето,
то едно в света разпознава
и само с това цял живот е заето -
да обича и обич да дава.
Познай ме, сред пълчищата газя,
намери ме сред тръните зли,
всичките свои съкровища пазя
за сърцето, което гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивана Бойчева Всички права запазени
Като цяло е доста красиво произведението!