3 янв. 2008 г., 09:58
КОПНЕЖ
--------------------
Когато всичко става тихо и потъва в тъмнина,
а ти не спиш и мислиш къде ли съм сега,
излез навън и виж звездите, пусни на воля мисълта
и знай, че някъде в небето, ще срещне мойта мисъл във нощта.
Вземи във дланите си шепа вятър
и докосни го с твойта топлина,
пусни го после, той ще ми изпрати
ехото от твоите слова.
Ще полети високо и ще мине през бурни ветрове,
ще се покрие с пяната от облачно море ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация