entropy (Венцислав Димов)
19 50
Jan 3, 2008, 9:58 AM

Копнеж 

  Poetry » Love
671 0 4
КОПНЕЖ

--------------------


Когато всичко става тихо и потъва в тъмнина,

а ти не спиш и мислиш къде ли съм сега,

излез навън и виж звездите, пусни на воля мисълта

и знай, че някъде в небето, ще срещне мойта мисъл във нощта.


Вземи във дланите си шепа вятър

и докосни го с твойта топлина,

пусни го после, той ще ми изпрати

ехото от твоите слова.


Ще полети високо и ще мине през бурни ветрове,

ще се покрие с пяната от облачно море

и заискрял от блясъка на лунни цветове

ще се превърне в нежен полъх, докосващ моето лице.


Ще ме обгърне бавно, нежно,

ще ме погали сякаш с твоите ръце

и знай тогава, сред хилядите други гласове,

ще разпозная аз гласа на твоето сърце.








© Венцислав Димов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??