Копнеж
КОПНЕЖ
--------------------
Когато всичко става тихо и потъва в тъмнина,
а ти не спиш и мислиш къде ли съм сега,
излез навън и виж звездите, пусни на воля мисълта
и знай, че някъде в небето, ще срещне мойта мисъл във нощта.
Вземи във дланите си шепа вятър
и докосни го с твойта топлина,
пусни го после, той ще ми изпрати
ехото от твоите слова.
Ще полети високо и ще мине през бурни ветрове,
ще се покрие с пяната от облачно море
и заискрял от блясъка на лунни цветове
ще се превърне в нежен полъх, докосващ моето лице.
Ще ме обгърне бавно, нежно,
ще ме погали сякаш с твоите ръце
и знай тогава, сред хилядите други гласове,
ще разпозная аз гласа на твоето сърце.
--------------------
Когато всичко става тихо и потъва в тъмнина,
а ти не спиш и мислиш къде ли съм сега,
излез навън и виж звездите, пусни на воля мисълта
и знай, че някъде в небето, ще срещне мойта мисъл във нощта.
Вземи във дланите си шепа вятър
и докосни го с твойта топлина,
пусни го после, той ще ми изпрати
ехото от твоите слова.
Ще полети високо и ще мине през бурни ветрове,
ще се покрие с пяната от облачно море
и заискрял от блясъка на лунни цветове
ще се превърне в нежен полъх, докосващ моето лице.
Ще ме обгърне бавно, нежно,
ще ме погали сякаш с твоите ръце
и знай тогава, сред хилядите други гласове,
ще разпозная аз гласа на твоето сърце.
© Венцислав Димов All rights reserved.
