Копнеж
477
0
0
Исках да съм цвете,
да ме милват всеки ден твоите ръце,
да ме гледат зиме, лете
твоите очи - чисти, като детско сърце...
Исках да съм птица,
да разперя криле,
да долетя при теб,
да ти разкажа за света навред...
Исках да бъда сълза,
отронена от твоите очи...
Исках!... Но не стана и това.
И сега стоя и чакам
да чуя последните ти слова,
да ме прегърнеш силно, да се обърнеш
и да потънеш във нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослава Иванова Все права защищены
