Копнеж
480
0
0
Исках да съм цвете,
да ме милват всеки ден твоите ръце,
да ме гледат зиме, лете
твоите очи - чисти, като детско сърце...
Исках да съм птица,
да разперя криле,
да долетя при теб,
да ти разкажа за света навред...
Исках да бъда сълза,
отронена от твоите очи...
Исках!... Но не стана и това.
И сега стоя и чакам
да чуя последните ти слова,
да ме прегърнеш силно, да се обърнеш
и да потънеш във нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Иванова Всички права запазени
