Копнеж

Poetry

479 0 0

Исках да съм цвете,

да ме милват всеки ден твоите ръце,

да ме гледат зиме, лете

твоите очи - чисти, като детско сърце...

Исках да съм птица,

да разперя криле,

да долетя при теб,

да ти разкажа за света навред...

Исках да бъда сълза,

отронена от твоите очи...

Исках!... Но не стана и това.

И сега стоя и чакам

да чуя последните ти слова,

да ме прегърнеш силно, да се обърнеш

и да потънеш във нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0