6 авг. 2020 г., 05:01

Копнежи

964 0 0

Водата днес е бурна разълнувана,

гранитни тежки брегове руши.

А дълго бе измамното сънуване,

лъжите за измислен мечти.         

 

Как жега капчиците изпаряваше,

с отровата на тежката си мараня.

И парата във въздуха отплуваше,

като мираж в пустинната страна.

 

Заблуда дълга задушаваща,

че все не си отивала нощта.

Пробуда в миг за мрака ужсяваща,

разпръсна го внезапната зора.

 

И слънцето зад облаци вековни,

показва семпло нежният овал.

Красива светлина изплувала,

звук нежен на магически роял.

 

Ще дойде време за празнуване,

очистени от задушаващата кал.

Платна надува вятър за отплуване,

и зов на птица в хоризонта бял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...