6.08.2020 г., 5:01

Копнежи

962 0 0

Водата днес е бурна разълнувана,

гранитни тежки брегове руши.

А дълго бе измамното сънуване,

лъжите за измислен мечти.         

 

Как жега капчиците изпаряваше,

с отровата на тежката си мараня.

И парата във въздуха отплуваше,

като мираж в пустинната страна.

 

Заблуда дълга задушаваща,

че все не си отивала нощта.

Пробуда в миг за мрака ужсяваща,

разпръсна го внезапната зора.

 

И слънцето зад облаци вековни,

показва семпло нежният овал.

Красива светлина изплувала,

звук нежен на магически роял.

 

Ще дойде време за празнуване,

очистени от задушаващата кал.

Платна надува вятър за отплуване,

и зов на птица в хоризонта бял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...