6 ago 2020, 5:01

Копнежи

965 0 0

Водата днес е бурна разълнувана,

гранитни тежки брегове руши.

А дълго бе измамното сънуване,

лъжите за измислен мечти.         

 

Как жега капчиците изпаряваше,

с отровата на тежката си мараня.

И парата във въздуха отплуваше,

като мираж в пустинната страна.

 

Заблуда дълга задушаваща,

че все не си отивала нощта.

Пробуда в миг за мрака ужсяваща,

разпръсна го внезапната зора.

 

И слънцето зад облаци вековни,

показва семпло нежният овал.

Красива светлина изплувала,

звук нежен на магически роял.

 

Ще дойде време за празнуване,

очистени от задушаващата кал.

Платна надува вятър за отплуване,

и зов на птица в хоризонта бял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...