Водата днес е бурна разълнувана,

гранитни тежки брегове руши.

А дълго бе измамното сънуване,

лъжите за измислен мечти.         

Как жега капчиците изпаряваше,

с отровата на тежката си мараня.

И парата във въздуха отплуваше,

като мираж в пустинната страна.

Заблуда дълга задушаваща,

че все не си отивала нощта.

Пробуда в миг за мрака ужсяваща,

разпръсна го внезапната зора.

И слънцето зад облаци вековни,

показва семпло нежният овал.

Красива светлина изплувала,

звук нежен на магически роял.

Ще дойде време за празнуване,

очистени от задушаващата кал.

Платна надува вятър за отплуване,

и зов на птица в хоризонта бял.