7 авг. 2012 г., 09:52  

Копнежи за обич 

  Поэзия » Любовная
664 0 4

Аз днес съм море – самотно, без бряг,

без чайки и гларуси бели.

Ти днес си вълна, обръщаща в бяг

дори лодки, на пристана спрели.

 

Аз днес съм небе – безкрайно само,

без облаци, птици в простора.

Ти днес си вихрушка, сляла в едно

праха и листата от двора.

 

Аз днес съм поле – незасято, без ръж,

без жива душа да ме стопли.

Ти днес си градушка, примесена с дъжд,

земята превърнала в локви.

 

Денят ми изтлява, роден в самота,

а твоят – със ярост закърмен.

Виж – новият ден завладява света,

с копнежи за обич изпълнен.

© Любка Славова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви
  • красива поезия!
  • Много приятно, леко!
    Поздравче!
  • Денят ми изтлява, роден в самота,
    а твоят - със ярост закърмен.
    Виж - новият ден завладява света,
    с копнежи за обич изпълнен.

    Копнежи за обич!Харесах!
Предложения
: ??:??