Копнежи за обич
Аз днес съм море – самотно, без бряг,
без чайки и гларуси бели.
Ти днес си вълна, обръщаща в бяг
дори лодки, на пристана спрели.
Аз днес съм небе – безкрайно само,
без облаци, птици в простора.
Ти днес си вихрушка, сляла в едно
праха и листата от двора.
Аз днес съм поле – незасято, без ръж,
без жива душа да ме стопли.
Ти днес си градушка, примесена с дъжд,
земята превърнала в локви.
Денят ми изтлява, роден в самота,
а твоят – със ярост закърмен.
Виж – новият ден завладява света,
с копнежи за обич изпълнен.
© Любка Славова All rights reserved.
