28 апр. 2009 г., 18:37

Копнежно

917 0 15

Спра ли да обичам,

любов да не срещам,

спряла съм да дишам,

нищо не усещам!

Няма чувства луди,

нито ревност скрита,

болна е душата,

где ли тъжна скита?!

От горещи страсти

нищо не остана,

няма го сърцето,

станало на рана...

 

Искам пак да страдам,

силно да обичам,

нека да се мъча,

скръб да си навличам.

Като Нестинарка смела

на жарта да стъпвам,

плача и играя,

горя, но не отстъпвам!

Цялата във рани,

в Бога се заричам,

срещна ли те ТЕБЕ,

друг да не обичам...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, миличка!!!
  • още веднъж ви благодаря от сърце ! всички, кото ме четете ви чета и аз и харесвам стиховете ви ! целувки !
  • Задъхано, чувствено , със свой собствен ритъм, като ударите на сърцето. Предизвиква здравословно сърцебиене...., браво !
  • Пожеланията предизвестяват събитията в живота ни.. Никол!!Пожелавам ти го най-искрено !!
  • "Срещна ли те ТЕБЕ,
    друг да не обичам..."
    ..............................................................
    Красиво, дръзко и много влюбено звучи!
    Пожелавам щастливо сбъднати мечти!
    Прекрасен стих! ПОЗДРАВИ!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...