20 дек. 2011 г., 22:24

Копнежът мой

675 0 0

Всеки ден, когато се събуждам,

чуя ли твоя глас, отново пак тъгувам,

но явно все бълнувам 

и боли ме, че пак теб Аз сънувам.

 

Ето, измина поредният мрачен ден

и твоят сладък образ пак измъчва мен,

докога ще продължи това, не зная,

дано не свърши, когато си отида в Рая.

 

Постоянно нещо в мен кърви 

и на Бог се моля причината да не си ти,

като нож сърцето ми ти проби,

не усещаш ли как се леят моите сълзи?

 

Устните жадуват само теб - ще го преживеят,

ръцете викат само теб - ще полудеят,

очите виждат само теб - ще омалеят,

косите ми за теб настръхват - ще побелеят.

 

И ето, слънцето отново пак залязва,

но твоят поглед мен не забелязва,

как тъжа за тебе, мила,

любовта ми ти отново си промила.

 

Проклинам деня, в който аз те срещнах

и сърцето си безпределно пак подведох,

казвах му: ”не, тя ще е различна”,

но оказа се, че е класически типична.

 

И реши то да ми отмъсти ужасно,

накара те да ме гледаш тъй прекрасно,

и тъкмо успя да ме излъжеш, че си моя,

но отмъщението се стече като пороя.

 

В този миг аз разбрах,

че ти беше най-големият ми грях,

как ли, Боже, чувствата си ще заровя,

като ти си моята отрова.

 

Сега искам тебе да забравя,

ала никога не ще го аз направя,

ти ще бъдеш моят спомен,

за копнежа ми любим и болен.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиян Порязов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...