Копринена стълба

1 сент. 2010 г., 19:55

Поэзия » Другая

886 0 3

На Р. Радков

Изкачвам се безименна към тебе

по нишките неистова тъга.

Ръцете ми нагоре са протегнати -

към Нищото и Всичко. Към върха.

А свилата над бездна се люлее.

Висяща болка. Пропаст-самота.

Пространствата, които нас разделяха,

ни свързват по-безмилостно сега.

Стремително изкачване. Копнея…

И после пак застинала мълча.

Вибрира Oбичта. Умът немее.

Душата ми. Душата ти. Духа.

По-близко и затрогващо, по-зряло

общуваме сред тази пустота.

Небето е целебно огледало

на образи, лишени от вина.

А стълбата ме води там, при тебе -

сонетно сублимира тъканта.

Ръцете ми – нагоре все протегнати…

И вечно да те стигат. До Смъртта.

01.09. 2010 г.

Солт Лейк Сити