Копринена стълба
На Р. Радков
Изкачвам се безименна към тебе
по нишките неистова тъга.
Ръцете ми нагоре са протегнати -
към Нищото и Всичко. Към върха.
А свилата над бездна се люлее.
Висяща болка. Пропаст-самота.
Пространствата, които нас разделяха,
ни свързват по-безмилостно сега.
Стремително изкачване. Копнея…
И после пак застинала мълча.
Вибрира Oбичта. Умът немее.
Душата ми. Душата ти. Духа.
По-близко и затрогващо, по-зряло
общуваме сред тази пустота.
Небето е целебно огледало
на образи, лишени от вина.
А стълбата ме води там, при тебе -
сонетно сублимира тъканта.
Ръцете ми – нагоре все протегнати…
И вечно да те стигат. До Смъртта.
01.09. 2010 г.
Солт Лейк Сити
© Мария Радкова All rights reserved.
