2 янв. 2010 г., 21:03

Копринено желязо... 

  Поэзия » Любовная
4.4 / 5
581 0 6
Сълзите във очите ми потръпват,
защото зная колко евтини са те за теб,
щом нашите сърца коварно се отдръпват
и няма как да те прегръщам в своя плен...
И кърпичките мокри са ненужни сцени -
мъждиви лампи за най-ярките светулки,
молбите мои са невзрачни и обезценени -
безглави болтове без нужните им втулки...
Зовът страдалчески е весела комедия,
за твоите безчувствени владения,
но знаеш ли: за мене си трагедия,
защото птица съм... без ежедневни песнопения... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »