И времето е май нетърпеливо,
а топлината - в шепа я сбери,
Цъфтеше есента и младата коприва
листа протягаше, да заблести,
Цъфти и зеленее, пламък жив!
Лечебни свойства в него - колко щеш!
Сварена е чорбата... кой е крив,
че е чорба и хляб... Яж или ще мреш!
Прости ми. Грозното излезе,
но вдигна се да пише пак ръката...
Копривата... На всички се изплези...
Като шамар опърли ми душата...
© Красимир Дяков Все права защищены