7.01.2016 г., 10:23 ч.

Копривата 

  Поезия » Философска
651 0 1

И времето е май нетърпеливо,

а топлината - в шепа я сбери,

Цъфтеше есента и младата коприва

листа протягаше, да заблести,

Цъфти и зеленее, пламък жив!

Лечебни свойства в него - колко щеш!

Сварена е чорбата... кой е крив,

че е чорба и хляб... Яж или ще мреш!

Прости ми. Грозното излезе,

но вдигна се да пише пак ръката...

Копривата... На всички се изплези...

Като шамар опърли ми душата...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??