Копривата

Poetry » Philosophical

1.1K 0 1

И времето е май нетърпеливо,

а топлината - в шепа я сбери,

Цъфтеше есента и младата коприва

листа протягаше, да заблести,

Цъфти и зеленее, пламък жив!

Лечебни свойства в него - колко щеш!

Сварена е чорбата... кой е крив,

че е чорба и хляб... Яж или ще мреш!

Прости ми. Грозното излезе,

но вдигна се да пише пак ръката...

Копривата... На всички се изплези...

Като шамар опърли ми душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0