Копривата

Poetry » Philosophical

1.1K 0 1

И времето е май нетърпеливо,

а топлината - в шепа я сбери,

Цъфтеше есента и младата коприва

листа протягаше, да заблести,

Цъфти и зеленее, пламък жив!

Лечебни свойства в него - колко щеш!

Сварена е чорбата... кой е крив,

че е чорба и хляб... Яж или ще мреш!

Прости ми. Грозното излезе,

но вдигна се да пише пак ръката...

Копривата... На всички се изплези...

Като шамар опърли ми душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0