Копривата

Poetry » Philosophical

1.1K 0 1

И времето е май нетърпеливо,

а топлината - в шепа я сбери,

Цъфтеше есента и младата коприва

листа протягаше, да заблести,

Цъфти и зеленее, пламък жив!

Лечебни свойства в него - колко щеш!

Сварена е чорбата... кой е крив,

че е чорба и хляб... Яж или ще мреш!

Прости ми. Грозното излезе,

но вдигна се да пише пак ръката...

Копривата... На всички се изплези...

Като шамар опърли ми душата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0