2 дек. 2006 г., 21:13

Кораб на мечтите

917 0 2

Плава в далечината

приказният кораб,

дошъл е сякаш от

страната на мечтите ми.

 

Отдалечава се след

всеки миг и чувствам

как мечтата ми расте.

Приближи ли се към

брега ще се заблудя

в своя път.

 

Колкото по-далече

е от мен, толкова

по-ясно осъзнавам

себе си.

 

Кораба на мечтите

отстоява на бури и

урагани, и завръща

се по-здрав от преди.

 

Пази моите копнежи

и дарява ме с нови

след всяка следваща

стихия.

 

Колкото повече

времето минава,

толкова по-наясно

съм какво желая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ох уморихте мешегувам се-каквото и да напиша, винаги е за есе. Някой ден чрез стиховете си и посланията към тях,ще напиша книга. Тогава се надявам да няма такива "критики" приятни Благодаря ти
  • Хубаво е, но не е ли за есе?
    Поздравче!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...