2.12.2006 г., 21:13

Кораб на мечтите

916 0 2

Плава в далечината

приказният кораб,

дошъл е сякаш от

страната на мечтите ми.

 

Отдалечава се след

всеки миг и чувствам

как мечтата ми расте.

Приближи ли се към

брега ще се заблудя

в своя път.

 

Колкото по-далече

е от мен, толкова

по-ясно осъзнавам

себе си.

 

Кораба на мечтите

отстоява на бури и

урагани, и завръща

се по-здрав от преди.

 

Пази моите копнежи

и дарява ме с нови

след всяка следваща

стихия.

 

Колкото повече

времето минава,

толкова по-наясно

съм какво желая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох уморихте мешегувам се-каквото и да напиша, винаги е за есе. Някой ден чрез стиховете си и посланията към тях,ще напиша книга. Тогава се надявам да няма такива "критики" приятни Благодаря ти
  • Хубаво е, но не е ли за есе?
    Поздравче!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...