22 авг. 2008 г., 14:13

Кораби за Никъде 

  Поэзия » Пейзажная
748 0 18

Халосва се вятърът,
кротнат в тревите -
разхайтено вирнал е сламка в уста.
Разрошва ми чорлите -
сякаш ме пита -
не ща ли под храстите да полежа?

Под припек,
разгърден на слънчеви зайци,
да зяпам в небето със руси очи.
По листа на лятото -
аз - запетайка,
която безгрижно в тревата лежи.

А времето,
(сигурно миг да почине)
до мен ще приседне,
подвило крака.
И облаци само над нас ще се нижат -
за Никъде кораби,
с бели платна.

12.02.08
http://www.youtube.com/watch?v=DUrCi4EwRMk


 

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??