Кораби за Никъде

22 ago 2008, 14:13

Poesía » Del paisaje

847 0 18

Халосва се вятърът,
кротнат в тревите -
разхайтено вирнал е сламка в уста.
Разрошва ми чорлите -
сякаш ме пита -
не ща ли под храстите да полежа?
Под припек,
разгърден на слънчеви зайци,
да зяпам в небето със руси очи.
По листа на лятото -
аз - запетайка,
която безгрижно в тревата лежи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Кораби за Никъде

Искате да прочетете повече?

Propuestas