Кораби за Никъде
Халосва се вятърът,
кротнат в тревите -
разхайтено вирнал е сламка в уста.
Разрошва ми чорлите -
сякаш ме пита -
не ща ли под храстите да полежа?
Под припек,
разгърден на слънчеви зайци,
да зяпам в небето със руси очи.
По листа на лятото -
аз - запетайка,
която безгрижно в тревата лежи.
А времето,
(сигурно миг да почине)
до мен ще приседне,
подвило крака.
И облаци само над нас ще се нижат -
за Никъде кораби,
с бели платна.
12.02.08
http://www.youtube.com/watch?v=DUrCi4EwRMk
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
