6 дек. 2014 г., 19:45

Корабокрушенец

509 0 0

Корабокрушенец

 

Като корабокрушенец 

на безлюден остров,

вървя по златистия пясък,

от лъчите на жарещото слънце изпепелен.

 

Търсещ сянката

на някоя самотна палма.

Вперил поглед в безкрайния океан,

чакащ спасение да дойде.

 

И ето – нейде в далечината,

вижда се то.

Но не... това не било спасение,

а жертвоприношение.

После се появи малка лодка,

но не било лодка, а платноходка.

 

От която се показа ти и хвърли своя

спасителен пояс и спаси ме

от моята гибел.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Новак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....