Корабокрушенец

Като корабокрушенец 

на безлюден остров,

вървя по златистия пясък,

от лъчите на жарещото слънце изпепелен.

Търсещ сянката

на някоя самотна палма.

Вперил поглед в безкрайния океан,

чакащ спасение да дойде.

И ето – нейде в далечината,

вижда се то.

Но не... това не било спасение,

а жертвоприношение.

…

После се появи малка лодка,

но не било лодка, а платноходка.

От която се показа ти и хвърли своя

спасителен пояс и спаси ме

от моята гибел.