6.12.2014 г., 19:45

Корабокрушенец

508 0 0

Корабокрушенец

 

Като корабокрушенец 

на безлюден остров,

вървя по златистия пясък,

от лъчите на жарещото слънце изпепелен.

 

Търсещ сянката

на някоя самотна палма.

Вперил поглед в безкрайния океан,

чакащ спасение да дойде.

 

И ето – нейде в далечината,

вижда се то.

Но не... това не било спасение,

а жертвоприношение.

После се появи малка лодка,

но не било лодка, а платноходка.

 

От която се показа ти и хвърли своя

спасителен пояс и спаси ме

от моята гибел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Новак Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...