14 июн. 2015 г., 12:57

Корабокрушение в метафори

869 0 0

на гледката от прозореца ми. 


В ухото ми шептиш

думички

облечени в дантела.

Разказват приказки за 

вечно лято,

потапят ме 

в море

от 

неистови желания.

И не позволяваш ми 

да се удавя,

разпъваш ме на

сал.

В далечината

виждам 

триъгълник се носи,

по позеленелите води -

акула,

късаща парчета плът от

вече 

наранената ми кожа.

Вълна от обещания

понася

ме към остров,

корабокруширам в самота

и чакаща абзаците

от писмата с кръв

написани,

да ми се случат.

В мастилени мечти изгубена,

с

представата за истинско

потънала

в плаващите пясъци 

от птици.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ержи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...