на гледката от прозореца ми.
В ухото ми шептиш
думички
облечени в дантела.
Разказват приказки за
вечно лято,
потапят ме
в море
от
неистови желания.
И не позволяваш ми
да се удавя,
разпъваш ме на
сал.
В далечината
виждам
триъгълник се носи,
по позеленелите води -
акула,
късаща парчета плът от
вече
наранената ми кожа.
Вълна от обещания
понася
ме към остров,
корабокруширам в самота
и чакаща абзаците
от писмата с кръв
написани,
да ми се случат.
В мастилени мечти изгубена,
с
представата за истинско
потънала
в плаващите пясъци
от птици.
© Ержи Всички права запазени