Корабокрушение в метафори

на гледката от прозореца ми. 

В ухото ми шептиш

думички

облечени в дантела.

Разказват приказки за 

вечно лято,

потапят ме 

в море

от 

неистови желания.

И не позволяваш ми 

да се удавя,

разпъваш ме на

сал.

В далечината

виждам 

триъгълник се носи,

по позеленелите води -

акула,

късаща парчета плът от

вече 

наранената ми кожа.

Вълна от обещания

понася

ме към остров,

корабокруширам в самота

и чакаща абзаците

от писмата с кръв

написани,

да ми се случат.

В мастилени мечти изгубена,

с

представата за истинско

потънала

в плаващите пясъци 

от птици.