Коравият жълъд
В перата на белия гълъб
заспивал съм хиляди пъти,
аз май съм коравият жълъд,
който някой неволно настъпи.
Днес още, мисля, боли ме
от красивите рози с бодли,
надявам се утре да мине,
любовта не е вечна, нали?
Ела, щом вятъра хванеш
и времето смело върни,
до мене знам, ще застанеш,
с чаша кристални сълзи…
Освен със стиха Ви поздравявам с тази прекрасна песен:
http://www.youtube.com/watch?v=CrRPA25UBGg
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Георгиев Все права защищены
